Бар "Night"

Ах стария Мичиган винаги е такъв какъвто го помня.Поех в посока към един от любимите ми барове,а ако не и любимия.Влезнах вътре.Поглед ми обходи всичко наоколо."Бар "Night" не се е променил."-казах си,а на лицето ми се появи предизвикателна усмивка.Придвижих се към бара и седнах на един от малкото празни столове.
-Какво да бъде?-попита ме барманът.
-Текила.-казах със спокоен тон и извадих кутийк цигари от джоба на коженото си яке.Питието ми бързо пристигна пред мен,а аз си запалих цигар.Дръпнах си,а след това издишах димът и изпих малка глътна от текилата си.Така можех да и се насладя.

Поредното ми бягство от академията, да, това вече ми става навик... Исках да се отдалеча от уроците и да забравя за проблемите...
Влязох в бар "Night" и с един поглед установих, че няма много свободни места. Седнах на бара до един мъж. Веднага щом се приближих до него настръхнах, беше вампир, на около двадесет... Аромата на карамфил ме завладя, но пробвах да не мисля за това...
- Ти си вампир. - казах му най-спокойно, без дори да погледна към него.
- Какво да бъде? - Бармана вече беше пред мен...
- Мартини... - отвърнах и направих що-годе истинска усмивка... След малко питието ми дойде и от пих от него. Вкусовите ми рецептори се изостриха, течността ме завладя. Харесвах алкохола, не е като едно вампирско ухапване (доста често са пили от мен), но беше добър заместител... Мислите ми за училището просто се изпариха... Момичетата щяха да ми се навикат, за дето съм избягала сама, но в момента нищо не ме интересуваше освен присъствието на вампира и мартинито...

Докато бях в компанията на текилата и цигарите едно момиче седна до мен.Беше вещица.Аромата и витаеше във въздуха.Предизвикателна усмивка заигра на лицето ми.
-Ти си вампир.-изрече тя що годе спокойно.Едва сподавих смехът си.
-Умниц!Казвали ли са ти да не говориш с непознати вампири?-дръпнах от цигарата си и издишах димът.Поех чашата в ръце и изпих още едн глътка.Вампирите не понасяха вещиците както и вещиците вампирите.Според мен като толкова не се понасяме защо вампирите не сме в едната част на света,а вещиците в другата и да си стоим в нашите си части като пълни идиоти.Другия начин е да се сложи край на единия от двата вида.И по-точно на техния.Все пак да убиеш вампир е сложно,ние сме безсмърти докато вещиците може да ги изгориш на клада.Нищо и никаква работа.

- Умница! Казвали ли са ти да не говориш с непознати вампири? - Засмях се и отново отпих от мартинито.
- Да не мислиш, че ме е страх от теб? - попитах най-спокойно и бръкнах в дънковото си яке за цигари. Ух, порокът, който ме дразни най-много... "Защо ми трябваше да ги започвам?" - попитах се наум, но просто подминах собствения си въпрос. Запалих си една цигара и се обърнах с гръб към бара...

Засмях се.
-А би трябвало.-казах и със самодоволна усмивка.-Аз съм Дейлън,а ти си?
Попитах момичето.Изпих питието си докато чаках отговора и дадох знак н бармана да ми даде още.Той се подчини и бързо ми даде питието.Отпих малка глътк,а след това допуших цигарата си и запалих нова.
-И така...на колко си?-поредния въпрос се изстреля от устата ми като ракета.

- А би трябвало. Аз съм Дейлън,а ти си? - усмихнах се. Преди не съм разговаряла с вампири... Попадала съм на тях, но нищо повече.
- Лусинда. - казах и отпих от мартинито. Отново се бях обърнала към бара и поисках на бармана още едно.
- И така...на колко си? - попита той, а аз се изкисках.
- Ти на колко мислиш, че съм? - повдигнах едната си вежда и отпих от питието си. Бармана беше доста бърз и сръчен, браво на него... - На седемнадесет съм. - отвърнах и се усмихнах самодоволно сякаш тукощо съм направила нещо невероятно. - От къде си? - попитах.

Седемнадесет?Малка е.
-И на мен на толкова ми приличаш...е добре де плюс минус едва две...-усмихнах се.Сладко момиче..жлко,че е вещица.Лоша съдба...
-Жалко,че си вещица.-изцъках с език недоволно.Изпих текилата си и поисках водка.Питието цъфна пред мен."Чаша?!Предпочитам бутилка!"-измърморих недоволно,но умствено и изпих на екс питието и поисках още.
-Так малката...ти учиш в онова училище...кажи го де...е не му помня името,но си от него нали?-говорех като пълен идиот и дръпнах от цигарата си.

- И на мен на толкова ми приличаш... е добре де плюс минус едва две... Жалко,че си вещица. - изцъка с език. Намръщих се, това ме подразни. Не е лошо да си вещица и реших да му докажа това. Подпалих водката му и чашата се пукна. Усмихнах се самодоволно.
- Промени ли си мнението? - повдигнах едната си вежда и отпих от мартинито. - Огъня е готина дарба... - изкисках се. Беше единадесет и половина вечерта. Имах още време за забавления. Изгасих цигарата и оставих питието си на бара. Танцуваше ми се, пък и бяха пуснали любимата ми песен. Отидох на дансинга и започнах да танцувам (за щастие умеех да танцувам).

-Ммм не,не съм го променил.-усмихнах и се след като тя изгори питието ми.Преди д кажа още нещо малката изчезна да танцува.Изпих питието си на екс и изгасих цигарата си.Запътих се към танцуващите.Хора,вампири и вещици се кълчеха на дансинга."До къде ще ги докар живота!"-помислих си.
-Дейлън!-чух познах глас зад себе си.Обърнах се с перверзна усмивка на лице.
-Кейти!-изрекох като някоя..хъм не знам кифла...е или по-точно гей.Разменихме си целувки по бузата-блек.Видях Лусинда да танцува малко по-далеч от нас.Отидох при нея,а Кейтлин се влачише след мен.
-Лулу ето къде си била...-казах и.
-Нова приятелка?Толкова бързо ли ни замени Дей?-каза "Кейти" с превзет тон.Извъртях с досада очи.
-Аз познавам Лулу от няма и двадесет минути.Ти и Сиси сте незаменими.-отново използвах гейски тон.Кейтли каз,че се връща след малко и се отдалечи.Аз измърморих нещо от сорта "От тези няма спасение" и погледнах Лусинда.Тъкмо да се усмихна както аз си мога и шум на съборени столове оттекна зад нас.Обърнах се и видях двама мои стаи приятели-Картър и Денис.Може и да бях вампир,но дружах с хора,а тези двамат бяха хора до дъното на костите си...или душата си.
-Ще те убия!-изсъска Картър.Денис каза нещо от сорта на "Нямаш смелост,а нямаш и сили".
-Хей спрете се!-гласът ми се извиси над всички гласове в бара.

Дейлън се разприказва с някаква курва (поне на мен ми приличаше на такава) и дойде при мен.
-Лулу ето къде си била... - направих гримаса. Лулу, ужас!
- Не ме наричай така! - изръмжах аз, но явно не бе от полза.
-Аз познавам Лулу от няма и двадесет минути. Ти и Сиси сте незаменими. - изкисках се. Сега бях сигурна, че се курви... След не повече от минута две се чу шум на съборени столове.
- Ще те убия! - каза единия, а другия изръмжа нещо под носа си.
-Хей спрете се! - Дейлън се опита да ги спре. Те явно бяха пияни, ако не и надрусани...
- Ей! - изръмжах злобно. Гласа ми отекна в стаята, всички бяха притихнали, е почти всички. - Престанете, да не сте деца?! - но те не ми обърнаха внимание. Трябваше да ги разделя, стана наложително, когато единия счупи бутилка водка и я насочи към другия. Извадих пистолета си (бях го скрила) и го насочих към тях.
- Разкарайте или ще стрелям! - усмихнах се самодоволно и заредих пистолета. Добре че бях тренирана, иначе дори нямаше да мога да го насоча. - Веднага! - изкрещях. Нито един от двамата не реагира, освен че мъжа със счупеното шише набучи другия в корема. Насочих пистолета в крака му, за да не довърши другия идиот и стрелях. Чуха се писъци, но не ми пукаше.
- Престанете или следващия път ще бъде в главата! - изсъсках злобно и те се отдалечиха, поне колкото можеха... явно бяха разбрали, че не ме е страх да стрелям...

Картър наръга Денис след като Лулу извади пистолет.Пистолет?!
-Хей!-казах му,но нищо.Лулу успя да ги заплаши поне малко като стреля веднъж.Отидох и хванах Денис.От корема му течеше кръв.Той се опита да каже нещо,но зареди болката не успя.Отидохме в най-задната част на бара.Захапах китката си и я поднесох към устата му.
-Пий!Това не е молба,а заповед!-казах строго и той се подчини.Почна да пие,а раната на корема му се затвори.Пуснах го и се върнах при Лулу.
-Свали оръжието.-прошепнах и.От ръката ми още течеше кръв,но гледх да не обърщам внимание.

Влезнах в бара. Мислех да се забавлявам, но явно беше станало нещо. Отидох до центъра на бара. Видях Лусинда да държи пистолет. Това момиче беше откачило. Не стига че бягаше от училище, а и пистолет държи. Лошо и се пише.
Отидох до нея и взех пистолте. Сигурно щеше да ми изгругае или нещо такова, но като видя че съм аз си замълча.
- Синди знаеш ли че сега трябва да те заведа в академията и да дам пистолета на директорката. И да останеш заключена в стаята си докато завършиш или ако въобще останеш там.
Тя гледяше пода. Поклатих раздразнено глава и въздъхнах.
- Но няма да го правя, защото съм в добро настроение, но ще задържа пистолета.
Тогава усетих нещо гадно. Почна да ми се повдига. Огледах се и... кой да видя Дейлън Харис. Гаден идиот който познавам.
- Ти пък какво правиш тук? - казах раздразнено. Забелязах, че китката му кърви. Еми браво заслужава си го.

За първи път ме хващат че бягам от академията, супер! Направо чудесно. Проследих погледа на госпожица Найт, която гледаше китката на Дейлън. Протегнах ръка на там и докоснах червената течност. Той беше вампир, надали усещаше болка или нещо подобно, затова реших да го пренебрегна. Обърнах се към лечителката ни.
- Няма проблем ще си купя друг... - усмихнах се самодоволно и отидох до бара. Поръчах две руски водки и дадох едната на Дейлън.
- Хайде! Ти може да не се напиваш толкова лесно, но аз го искам отчаяно, а не е интересно без компания... - казах най-сериозно и спокойно...

Към нашата пиянска нощ май щеше да се присъедини и Ерис.Моя старя "приятелка".
-Какво права тук не те засяга!-казах спокойно.Лулу донесе две доки и ми даде едната с предтекст,че без компания да се намиваш не е интересно.Е умно момиче.Може да и предложа да поиграем на гол покер..с още няколко души естествено.
-Така е.-казах и повдигнха бутилката.Кръвта беше спряла да се стича от китката ми.Обърнах се към Ериса.
-А ти?Какво търсиш тук?-излаях недоволно.

Изсумтях не доволно. Взех си то бара една бира и се върнах към тях. Затворих очи и се концентрирах. Проникнах за малко вглавата на Дейлън. Гол покер! с Синди е тук не е познал. Отворих очи той ме наблюдаваше. Изгледах го кръвнишки.
- Ако и направиш нищо Дейлън собтвено ръчно ще те убия.
Казах със зловещ. Изведнъж той се хвана за глава. И изрева. Музиката пак беше пасната и само няколко хора се обърнаха за да видят. Продължих още малко да го истезавам. Усмихнах се самодоволно и отпих то бирата.

Госпожица Найт започна да изтезава Дейлън. Избутах я настрана, за да прекъсня връзката.
- Госпожице! - изръмжах. - Какво ви е направил толкова?! Вярно вампир е, но не ми е направил нищо! - изръмжах още веднъж. Пистолета беше паднал да земята и когато го видях засиях. Взех го и го пробрах. - Това мисля че е мое! - ухилих се самодоволно и седнах на бара. Страхотна вечер, направо... нямам думи...

Ериса почна да ме изстезава с мислен контрол,а Лулу прекъсан това.Изправих се и ударих с ръка по маста.
-Ериса!-изсъсках.Отидох до нея и я хванах за вратът като я повдигнах от земята.Хората бяха заети с Картър и Денис и не збелязаха "малкото" ни псречкване.На Ериса вече не и достигаше въздух.Можех да я убия така,но не..пуснах я.
-Не си струва.-изцъках с език и се отдалечих в другия край на бара.Тази кучка сигорно пак щеше да иска да меи зстезава и затова издигнах стена около мислите си.

Изкашлях се. Копелето за малко да ме убие. Тъпанар. Отделечи се. Сигурно за да не го изтезавам повече. Отпих от бирата.
- Виж не го правя защото е вампир. Просто прекалено много ме наренил и не искам това да се случва с някой друг.
Казах с мрачно изражение и сериозен глас на Синди. Взех бирата и се отдалечих. Бяхме далеч един от друг, но отидох в другия край на бара. За да не се изкуша да го убия. Седнах на една свободна маса. Щях да ги наблюдавам. Да но само Синди не направи някоя глупост.

Намръщих се, но се преместих до Дейлън.
- Защо мамка му трябваше да я душиш ?! - изръмжах. Никак не ми допадаше да се душат в бар с много хора. Да не говорим, че постъпката на госпожица Найт (е според мен) беше глупава, тъй като в бара преобладаваха вампирите... Това вече нямаше значение, никой не реагира на сблъсъка. Изпих водката на екс и си поръчах още една, и нея на екс. Още една и още една, а Дейлън само ме гледаше...

Изръмжах.
-Малката като не разбираш ме остави ясно?-изсъсках злобно.Щях да правя каквото си искам и някакво хлапе нямаше да ми нарежда.Изпих остатъка в бутилката на екс и поръчах нова.Бармана ми я даде,а аз пресоших бутилката на екс.Запалих цигара.
-Както видя нещата межо мен и Ериса не са розови и няма да станат.Тя е кучка и първа започна.Заслужи си го.Какво трябваше да направя?Да почна да я милвам сякаш е бебе?Нямаш си и на идея какво ми причинява тази жена!

-Малката като не разбираш ме остави ясно? Както видя нещата межо мен и Ериса не са розови и няма да станат. Тя е кучка и първа започна. Заслужи си го. Какво трябваше да направя? Да почна да я милвам сякаш е бебе? Нямаш си и на идея какво ми причинява тази жена! - направих гримаса и продумах недоволно:
-Да, видях че нещата между вас не са никак розови! - Поръчах си водка и след малко бармана я донесе. Отпих от нея. -Е, ще ми разкажеш ли какво толкова е станало?

Поръчай си уиски.Цяла бутилка.Бармана я даде,а аз опитх от нея.
-Ами..преди известно време убих гаджето и..-изрекох сякаш тукощо съм казал "хайде да отивем в зоопарка" или "нека си купим сладолед,а после балони".Отпих от уискито което щеше да изглежда доста по-добре в чаша с лед,но точно сега не ми беше до чаши.Лулу ме гледаше сякаш съм извънземно.
-Какво?-попитах я след като изражението и си остана същото.Е да...ако някой ми каже,че е убил гаджето на накого...и то с тона който аз го казах също щях да гледам така.

Изтръпнах. Толкова спокойно да каже, че е убил гаджето на приятелк... абе на госпожица Найт. Тя не ми беше точно приятелка...
- И-и з-защо? - едвам успях да промълвя. Явно да убиеш някого е голяма гордост за вампирите... Ха, много забавно, няма що. Тази вечер става все по-странна и по-странна... - Какво ти е направил? - казах сериозно и се намръщих. Сега разбирах защо толкова го мрази... Трябваше да я оставя да го измъчва.. въобще не трябваше да идвам тук...

-Дълга история!-изрекох и поклатих глава.Не ми се говореше за това.Е можех да и споделя-да,но не обичах да говоря за себе си.Реших да излъжа.Най-лесното нещо.
-Нищо, просто ми беше скучно... не бях в настроение..-смотолевих аз.Нямаше начин да и кажа истината...случайно не помнех да е най-добрата ми приятелка или приятел за да и споделям всичко.Аз едва я познавах,а и беще вещица...,а вампири и вещици не се понасят.Ериса сигорно ще бъде мила да и разкаже историята.Ммм да от сега знам какво ще каже. "Дрън,дрън,дрън..той го уби и е винове.Дрън,дрън не дружи с него..ще загазиш.Дрън,дрън..много дълга история е."-нещо такова.Самата Ериса не зане защото точно убих нейния проклет възлюбен.