Кафене "Morning"

Влезнахме в кафенето и седнахме на една маса близо до прозореца. Бях малко пиана и едно силно кафе щеше да ми дойде добре. Сервитьорката дойде към нас.
- Едно кафе. Силно и един портокалов сок.
Казах и оставих Ния да си поръчанещо. Оставих се на потъка от мисли за Мейсън. Тъкмо бях завършила академията и бях се махнала оттам когато първата мивечер на вън го срещнах. Беше толкова готин нямах думи. Той ме заговори и...
- Ериса...
Някой ме изведе от унеса ми...

Масата ,на която седнахме ме устройваше перфектно.сервитьорката дойде и Ериса си поръча кафе и портокалов сок.
- За мен е едно кафе,без захар - сервитьорката записа всичко и ни се усмихна мазно.Извъртях очи от досада.Поггледът ми се насочи към Ериса,която телом беше тук,но мислено някъде другаде.
- Ериса - казах. - Тук ли си?
Бях готова да махам ръка пред лицето й,но не се наложи.Тя отново беше тук и изглеждаше объркана.
- Хей къде беше?

- Оу... тук съм кажи...
огледах се сякаш казвашече сме заобиколени от ловци на вещици. Погледа ми пак се спря на нея. Усмихнах се извинително.
- Съжалявам замислих се стари... неща. Е как вървят нещата в училище. Нещо ново. Отдавна не саме викали да лекувам.
Поръчките ни дойдоха.
- Още нещо - попита серветьорката мазно.
- Не - казах безразлично. Отпих голяма глътка то кафето си и го преполових и биз това беше в малка чаша. То ме освежи.

Презрително погледнах мазната физиономия на сервитьорката и тя предвидливо ни остави.Погледнах чашата с черна течност и отпих една глътка.извърнах поглед към Ериса и с досада почнах.
- Какво да ти кажа.Все същото.Все същите учители,все същите идиотки,които ми се правят на голямата работа,но после бягат с подвити опашки.Всички са по-здрави и от кон искам или не.Не съм се засичала с Лусинда от няколко дена.Ти виждала ли си я?

Като сетих за Синди се сетих и за Дейлън. Кимнах и отпих то кафето.
- Да преди час в бара. Не знам къде е ими е все едно.
Предполагах че е в някой хотел със Дейлън и играят гол покер. Оф... това момиче оф... този вампир. И двамата могат да те издразнят до такава степен че да искаш да им изтръгнеш гръкляна. Е поне на Дейлън Синди не чак толкова.

- Интересно - казах по-скоро на себе си ,отколкото на нея.Отпих от кафето си и погледнах през прозореца.Къде ли беше Лусинда?Това момиче беше по-щуро и от мен.Няма да се изненадам ако не е в леглото на някого в момента.Не знаех за какво да заговоря,затова казах,първото нещо,което ми дойде на ума.
- Знаеш ли,понякога ми се ще да избягам оттук.