Гора

Скучно ми е.Реших да отида в гората да се поразходя малко0.Малко зеленина щеше да ме разнообрази и най-вече да срещна някой по горските пътеки.На моменти токчета на ботушите ми потъваха в мократа пръст,а поличката ми беше развявана леко от хладният вятър.За щастие бях с късо горнище с дълъг ръкав и не усещах студа.Пък и по всяко едно време можех да си запаля огън.Хи-хи..Отметнах кичур от русата си коса назад и докоснах колието си ,за да проверя дали е на мястото си.Не го махах никога.беше ми подарък от майка ми ,но за жалост трябваше да бъде свалено от врата ми ,докато се къпех.не исках водата да го повреди...Продължавах да влизам все по навътре и все още нямаше жива душа.По дяволите!!..

Отпийвах то шишето с водката. Докато си спомнях за Мейсън. Толкова много го обичах. За него го щях да направя всичко. С него можех да споделя всичко и ме имах пълно доверие. Той ме разбираше повече от всеки друг на този скапан свят, но делън трябваше дами го огнеме. Бях се заклала да втъжня живота на Дейлън, но той ми избяга, но сега пак е тук... Ще съжалява че се е върнал. Чух някакви стъпки и погледнах към близките пътеки. Антония още една ученичка то Академията. И тя ли е избягала. Е поне имах с кого да побъбря. А и ях малко пиана.
- Антония...!
Извиках и тя се обърна към мен и аз и помахах с ръка.

Някой ме викна.Най-накрая някой.Обърнах се и кой да видя - Ериса.Доброто момиче Ериса с..това водка ли е?Кой да предположи.
- Я виж кой срещам по горските пътечки и с водка в ръка - усмихнах се иронично. - от теб най-малко го очаквах Ериса.
Изкисках се и се доближих до нея.
- Ще споделиш ли скътаният си алкохол - погледнах я очаквателно.

Погледнах бутилката имаше още доста попадах водката. Тя отпи едн глътка.
- Не може ли човек... или вешица по-точно. Да удави мъката си.
Взех водката и отпих една голяма глътка за Мейсън. после още една заради Дейлън.
- А ти каква правиш тук? И ти като Синди си избягала а?
Подсмихнах се подло. Аз не бях учителка в Академията само лечителка. А и малко трябва да се позабвляват децата.
- Още ли е толкова строго в академията?
Попитах с насмещка. Разбира се, че беше винаги щеше да е.

- Ех - сложих ръка на челото си и изпърхах с мигли.После погледнах леко злобно и скръстих ръце пред гърди. - Когато си една от кучките в даскалото и се държиш като ангелче пред учителите винаги ти се разминава.
отнех и водката и пийнах една глътка.
- Е за кого пием?

- Старо гадже...
Пак си припоних Мейсън и една сълза се изтъркулипо бузата ми дори не си напрвих труда да я избърша. Тя ме изгледа с поглед "И за едно момче!".
- Не бешепросто момче,а първата ми любов - взех водката и отпих едн огоромна ама орломна глътка. - Едно копеле го уби... и не просто копеле. Вампирско копеле.
Усмихнах се горчиво и от пих от водката.

Ококорих очи и издишах шумно."Вампирско копеле"...Това звучеше в ушите ми и в главата ми изплува онзи спомен.Онзи така болезнене миг,който провали живота ми и ме превърна в тази кучка.Гняв,тъжа и безпомощност ме влетяха едновременно,но най-вече гнева.Гневът към всички вампирски копелета.Очите ми потъмняха и пулсът ми се учести.Дишах и издишах шумно,но изражението ми беше замръзнало.Все така ококорени,но черни като нощ очи.Излизах извън контрол и ...
- Копелета - извиках се и съседният клон пламна. - Мръсни долни вампиркси копелета.Мразя ги.Мразя всеки един от тях.Всяко едно кръвосмучещо същество,колкото и "добро " и "безобидно" да е.
Клонът зад мен продължаваше да гори, а с него и съседният.Ериса ме гледаше обезпокоено и объркано,но не можех да се контролирам.

Станах и отидох до нея сложих ръце на раменете и.
- Антония успокой се и се съвземи. Знам че ги мразиш, но не заради това трябвада опжариш гората. Искашли заради тях да изгориш гората? Искашли заради тях да се случат още нещастия?
Разтърсих я леко. Знаех какво се случило с майка й. Някакви вампири с нахлулив къщатата й и са убили майка й. наистина имаше гадни същаствана този свят.

Разтърсването ме накара да се съвзема.Затворих очи и след като ги отворих отново бяха както преди сини.Пожарът зад мен изгасна и погледнах Ериса.
- Права си.Те трябва да станат пепел,не гората - погледнах я в очите и й се усмихнах.
- Благодаря ти - прегърнах я и после се насочих към бутилката водка.Отпих една глътка и се посъвзех малко.

Кимнах и в днак на разбиране. Е всъщност моята първа ллюбав този който Дейлън уби и той беше вампир. Не знаех как ще реагира, но мисля че трябваше за знае.
- Всъщност гаджето ми беше вампир. Просто исках да знаеш. И да ти кажа че не всички вампири са гадни. Но едвали ще си промениш мнението.
Свих рамене. Взех бутилката и отпих една глътка остана малко и й го оставих на нея.

Приседна ми.Прочистих гърло и я погледнах раздразнено.
- Разбира се - извъртях очи.Разбира се,че и той е бил вампир.Че нали това е модерно.Всяко едно момиче днешно време умира гаджето й да е вампири и просто няма търпение да я захапе и да са "заедно завинаги".Колко банално.Ериса ми остави малко алкохол и доволно си го изпих.Седнах на един от падналите клони и подпрях глава на стъблото на дървото.Обърнах глава към Ериса.
- Е, водката свърши,утеха няма.Какво ще правим сега?

Свих рамене и се огледах. Наистана сега какво щяхме да правим. Да скучаем.
- Знаеш ли как се измъчва вампир. Имам предвид не със огън ами знаеш ли магията?
Тя ме погледна очаквателно. Аз се усмихнах.
- Знаеш че има такава магия нали? Мисля че скоро ще я учите в акадаемията. Ако не сте я учили вече. За жалост белите вещици не я изучават незнам защо. Наложи се сама да я науча като напуснах академията.
Свих рамене. Ох... какво да правя сега бешеми скучно.

Учудих се и се замислих за момент.
- Мисля,че се сещам.Осъществявайки очен контакт с вампира сякаш пръсваш кръвоносните му съдове и това му причинява болка - усмихнах се под мустак. - Специално това знам и това сме изучавали.предполагам,че тази година ще изучим и останалите ако има такива.Изглежда ,че ти знаеш нещо повече.

Усмихнах се подло. Свих рамене и почнах да се разхождам наоколо.
- Всъщност самата магия е илюзия. Тя е само за да изкара вампира извън контрол докато го убиеш. Или за да го помъчиш. Но да кажем че знам как да се прави магията без очен контакт и от разтояние 20м.
Погледнах я очаквателно, тя беше доста очудена. Това си бешетрудно с очен контакт пък от разтояние 20м. без очен контакт. Свих рамене.
- Е трябваше да се научада се защитавам като се размотавах с вампири. Винаги имай едно наум или две с тях...

Беше права.Усмихнах се.
- Брей за бяла вещица си доста опасна.
Изправих се и започнах да обикалям в това регионче близо до нея.Започна да ми омръзна да седя тук с всичката тази растителност и кал.
- Какво ще кажеш да отидем някъде?Омръзна ми да седя тук.Може някой бар,кефене,някое тъмно място,може дори да отидем на лов за вампири - дяволита усмивка се плъзна по лицето ми.

Скръстих ръце пред гърдите си.
- Може да знам някой неща за тъчни вещици, но не съм такава. Не мразя всички вампири. А и в Мичиган няма много. А и ти не трябва ли да се връщаш в академитя да не ти се развали репутацията на добро момиче.
Повдигнах вежди и се усмихнах.
- Но ако искаш нека отидем някъде на кафе или ресторант?

- То една репутация - засмях се. - Добре Ерс лова на вампири отпада.А кафенето хич не е лоша идея.Може да срещнем някой интересен.
Повдигнах предизвикателно вежди.
- Хайде да вървим - тръгнах напред като се обърнах да видя дали идва.

П.П пиши направо там